A вана, известен също просто като aбаняиливана, е съд за вода, в който човек или животно може да се къпе. Повечето съвременни вани са изработени от термоформована акрилна, порцеланово емайлирана стомана или чугун или полиестер, подсилен с фибростъкло. Ваната се поставя в банята, както самостоятелно, така и в комбинация с душ кабина.
Съвременните вани имат преливни и изпускателни канали и могат да имат монтирани кранове. Те обикновено са вградени, но могат да бъдат свободно стоящи или понякога хлътнали. Докато технологията за акрилно термоформоване не позволи други форми, почти всички вани са били приблизително правоъгълни. Ваните обикновено са бели на цвят, въпреки че могат да се намерят много други цветове.
Астронавтът Джак Лусма взема душ в космоса, 1974 г
Често срещани са два основни стила:
Вани в западен стил, в които къпещият се лежи. Тези бани обикновено са плитки и дълги.
Източни вани, в които къпещият се седи. Те са известни катофуров Япония и обикновено са къси и дълбоки.
История на ваните и къпането[редактиране]
Основни статии: Къпане и История на водоснабдяването и канализацията
Традиционна вана (19 век) от Италия
Документирани ранни водопроводни системи за къпане датират от около 3300 г. пр. н. е. с откриването на медни водопроводни тръби под дворец в древна Европа.[необходимо е цитиране]Доказателство за най-ранната оцеляла вана с персонални размери е намерена на остров Крит, където е открита вана с пиедестал с дължина 15-метра (5 фута), изработена от втвърдена керамика.[1]
Ваната с нокти, която достигна върха на своята популярност в края на 19-ти век, води началото си от средата на 18-ти век, когато дизайнът на топката и ноктите произхожда от Холандия, вероятно артистично вдъхновен от китайския мотив на дракон, който държи скъпоценен камък. Дизайнът се разпространява в Англия, където намира голяма популярност сред аристокрацията, точно когато къпането става все по-модерно. Ранните вани в Англия обикновено се изработват от чугун или дори от калай и мед с нанесена повърхност от боя, която има тенденция да се лющи с времето.
Роденият в Шотландия изобретател Дейвид Буик изобретява процес за свързване на порцеланов емайл с чугун през 1880 г., докато работи за Alexander Manufacturing Company в Детройт. Компанията, както и други, включително Kohler Company и JL Mott Iron Works, започнаха успешно да продават порцеланови емайлирани чугунени вани, процес, който остава като цяло същият и до днес. Далеч от богато украсените крака и лукса, които най-много се свързват с ваните с крачета, един ранен пример на Kohler беше рекламиран като „корито за коне/попарител за свине, когато е обзаведен с четири крака, ще служи като вана“. Използването на артикула като попарител за свине се смяташе за по-важен маркетингов момент от способността му да функционира като вана.
През втората половина на 20-ти век някога популярната вана с крачета се превърна във вана за вграждане с малка предна престилка. Този затворен стил позволяваше по-лесна поддръжка и, с появата на цветния санитарен фаянс, повече възможности за дизайн за собственика на дома. Компанията Crane въведе цветни тела за баня на пазара на Съединените щати през 1928 г. и бавно този приток на дизайнерски опции и по-лесно почистване и грижа доведе до почти загиването на ваните в стил крачета.
През 60-те години на миналия век ваните от фибростъкло стават стандарт[необходимо е цитиране]за домове, тъй като са леки и евтини.
Джеймс Р. Уилър и неговият брат Ричард през 1979 г. адаптираха акрила, използван за спа центрове на открито, за да направят акрилни вани. Работейки със Spartech Plastics, те разработиха модерната коекструдирана и издръжлива акрилна вана. Компанията American Bath Factory беше първата, която разшири разнообразието от акрилни вани, включвайки хидромасажни вани, вани с крачета и голямо разнообразие от пиедестални и модерни вани.
Процесът за емайлиране на чугунени вани е изобретен от родения в Шотландия американец Дейвид Дънбар Буик.
